Най-важната битка във войната между Картаген и Римската империя
Както знаем от уроците по история в учебно заведение, в разгара на Втората пуническа война (218-201 година прочие Хр.) в Италия нахлува армията на Картаген, предвождана от Ханибал. Но на малко на брой е известно, че скоро по-късно навлязла още една картагенска войска, предвождана от брата на Ханибал – Ха с друбал.
През втората половина на юни 207 година прочие Хр. армиите на римските консули Клавдий Нерон и Ливий Салинатор настигнали Ха с друбал при река Метавър в Северна Италия, в близост от днешния град Римини. Предстоящата борба трябвало да реши ориста на цяла Италия – в случай че Ха с друбал успее л да разбие обединената римска войска и да се съедини с войската на Ханибал , Рим го чакали тежки времена. Ала този път римляните се приготви ли, както би трябвало – за разлика от 217 година прочие Хр., когато претърпели тежко проваляне при Тразименското езеро, и от 216 година прочие Хр., когато съвсем цялата им 90-хилядна войска била унищожена в борбата при Кана.
Армията на Ха с друбал надали наброявала повече от 25 хиляди бойци. За свое стремително звено той считал отряд а слонове – 10 животни, които неведнъж осигурявали победа за картагенците. Но в този момент те били прекомерно малко съгласно античните стандарти.
По времето на борбата при Метавър римската армия вече се била оформила като ефикасна военна организация. През 207 година прочие Хр. римляните имали 15 легиона с сбор над 80 хиляди души. Към това би трябвало да се прибавят и отрядите на италианските съдружници, доста от които приели римската военна традиция и изпратили на помощ корпуси с подобна организация и въоръжение . Кавалерията на римляните обичайно била от второстепенно значение (това състояние ще остане до края на ІV в. сл. Хр., т.е., още 600 години!).
Числовото предимство на римляните им разрешавало да се чувстват господари на обстановката. Но то занапред трябвало да бъде осъществено – Ханибал към този момент многократно бил потвърдил, че единствено количествено то преимущество не е задоволително, а е належащо още нещо: способността да го използваш вярно.
Битката се провела на сложна, кръстосан а околност. Левият фланг на римляните, ангажиран от кавалерията, се опирал в река Метавър, а десният бил обособен от врага с верига труднопроходими хълмове. В центъра и вляво били главните сили под командването на консула Салинатор, вдясно – елитният отряд на Клавдий Нерон ( не императорът, този е различен Нерон).
Ха с друбал построил войска та си по сходен метод: крайният десен фланг заела кавалерията, до нея испански отряди – най-силната част на картагенците, в центъра лигури със слонове те пред фронта, а на левия фланг били келтски контингенти – най-слабите отряди, чиято единствена задача била да предотврат ят пробив на Клавдий Нерон през хълмовете.
Битката почнала още преди картагенците да се построят за пердах. Нападнати от вражеска конница и обсипани с дротици, те били пр инудени да се бият при неблагоприятни условия. Първата фаза на багра се провела напълно в центъра и на левия им фланг. Въпреки умората и неподходящата позиция, воините на Ха с друбал се сражавали отчаяно – изиграли роля особеностите на военната организация на картагенските войски, в които харизмата и лидерските качества на лидера играели значима роля. Испанските ветерани на Ха с друбал били подготвени да умрат за него, вместо да побягнат.
Ето по какъв начин Тит Ливий разказва протичащото се в центъра на бойното поле: „ Битката се трансформира в яростна сеч : тук се струпа огромна част от римската пехота и конница, тук се биеха испанците, остарели и опитни съперници на римляните, тук се стекоха лигурите, смели и упорити воини “. И все отново, Ха с друбал не съумял да принуди римляните да отстъпят; даже въвеждането в багра на последния му аргумент – слоновете, не промени л хода на сражението .
Докато в центъра кипяла яростна сеч, Клавдий Нерон и хората му се пробвали да изкачат хълмовете, които ги отделяли от вражеската линия. Но всичко било на вятъра: височините се оказали непристъпни; даже нямало потребност келтите да ги отбраняват .
Тогава Клавдий взел няколко кохорти, заобиколил хълмовете и картагенската линия откъм гърба и на паднал в гръб левия фланг на Ха с друбал.
Тази непредвидена даже за самите римляни помощ се оказала решаваща – въпреки всички старания на Ха с друбал, линията на неговите войски стартира ла бързо да се срутва. Испанците и частично лигурите се сражавали до последно, само че келтите избягали при първите признаци на заплаха. Ха с друбал , виждайки, че нещата вървят зле , направил смела, само че безразсъдн а постъпка : не желаейки да из остави хората си, той се врязъл в цялостен галоп измежду неприятелската пехота и умрял . Римската победа била цялостна.
Това било най-голямото проваляне на картагенците след нахлуването им в Италия. Втората картагенска войска била изцяло унищожена, дружно с надеждата за триумфален ход на войната. Дори прехвалените слонове не помогнали на картагенците. В описанието на борбата при Тит Ливий се появява следният откъс: „ Първият напън на слоновете разстрои предните редици на римляните и те леко отстъпиха , но тъй като борбата ставаше все по-свирепа, а виковете все по-силни , беше все по-трудно да се ръководят слоновете. Т е се втурваха в близост, без да схващат къде са своите, а къде – враговете, и приличаха на кораби със счупени кормила „.
Повечето от животните били убити от самите им водачи незабавно, щом започнали да излизат отвън надзор. За задачата всеки лидер имал специфичен чук и длето, което забивал в основата на черепа на слона, в случай че имало заплаха животното да се разбеснее, тъй като в този случай то представлявало доста по-голяма заплаха за своите войски, в сравнение с за вра га. Няколко слона били пленени от римляните – с тях украсили тържествата в чест на успеха.
Така борбата при река Метавър съживи ла в сърцата на римляните вярата за обща и огромна победа. След десетина години изтощителна война мъжкото население на Рим , годно за военна работа, било намаляло на половина. А в сички очаквания на Картаген за победа в Италия умрели с Ха с друбал.
Б итката при Метавър, е едва известна за необятен кръг читатели, оставайки вечно в сянката на огромните (и безплодни) победи на Ханибал. В ъпреки това, тя е може би най -важната във войната.
Заслужава да се означи, че Ха с друбал, въпреки да бил занаятчия на маневрите и отличен стратег, не разполагал с задоволително необятно стратегическо мислене. Дори н а тактическо равнище Нерон се показал ослепително – маневрата му с кръгово то придвижване към хълмовете решила изхода на борбата, която се трансформирала в една от най -гръмките победи на римското оръжие; това не се било случвало от доста години. Гъвкавостта в мисленето, рационалният риск и правилната оценка на обстановката създали Нерон ковач на тази победа, което с съображение било отбелязано от самите негови съвременници.
Много скоро Рим щял да стане държател на света. И битката при река Метавър вечно ще остане като назидателен образец на бъдещите пълководци за ловко преразпределение на силите в условия та на директен контакт с врага.
